Носталгия
„Под сянката на цъфналите вишни никой не е странник” Кобаяши Иса
Дочух от нейде нежният акорд
прорязъл тишината зажадняла.
Усетих го. Бе спомен тих, но горд
останал във сърцето, след раздяла.
Видях момчето мило. Младостта.
И пейката под цъфналите вишни.
То свиреше. Изливаше душа.
Китарата редеше звездни мисли.
Гласът му топъл галеше света.
Очите озаряваха простора.
А влюбени във струните, сега
пръстите не сещаха умора.
Не пееше. Рисуваше мечти
как своето момиче ще открие,
до него ще застане, щом реши
тъгата му със мигли да изпие.
Бленуваше за истинска любов.
Единствената. Негова. Красива.
За двамата. Дарена им от Бог,
съдби събрал чрез песните-магия.
Акордите... заглъхнаха в нощта.
Къде ли е момчето романтично !?
За вишнев цвят сърцето закопня
и спомените върна носталгично.
© Таня Мезева All rights reserved.
