tanq_mezeva (Таня Мезева)
1529 21153
Apr 11, 2016, 11:11 PM  

Носталгия 

  Poetry
550 0 9

„Под сянката на цъфналите вишни никой не е странник” Кобаяши Иса

 

Дочух от нейде нежният акорд
прорязъл тишината зажадняла.
Усетих го. Бе спомен тих, но горд
останал във сърцето, след раздяла.

 

Видях момчето мило. Младостта.
И пейката под цъфналите вишни.
То свиреше. Изливаше душа.
Китарата редеше звездни мисли.
Гласът му топъл галеше света.
Очите озаряваха простора.
А влюбени във струните, сега
пръстите не сещаха умора.
Не пееше. Рисуваше мечти
как своето момиче ще открие,
до него ще застане, щом реши
тъгата му със мигли да изпие.
Бленуваше за истинска любов.
Единствената. Негова. Красива.
За двамата. Дарена им от Бог,
съдби събрал чрез песните-магия.

 

Акордите... заглъхнаха в нощта.
Къде ли е момчето романтично !?
За вишнев цвят сърцето закопня
и спомените върна носталгично.

© Таня Мезева All rights reserved.

Стихът, включен в Алманах "Белоцветните вишни - Казанлък 2016"

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??