„Под сянката на цъфналите вишни никой не е странник” Кобаяши Иса
Дочух от нейде нежният акорд
прорязъл тишината зажадняла.
Усетих го. Бе спомен тих, но горд
останал във сърцето, след раздяла.
Видях момчето мило. Младостта.
И пейката под цъфналите вишни.
То свиреше. Изливаше душа.
Китарата редеше звездни мисли.
Гласът му топъл галеше света.
Очите озаряваха простора.
А влюбени във струните, сега ...