Dec 19, 2020, 11:48 PM

Нося кафе

  Poetry » Love
906 0 1

На пейката кротко те чакам,
нося си този път кафе
и слушалките тихо пригласят,
песента на нощното небе. 

 

Музиката напомня ми ярко,
за онези отминали дни,
когато до мен стоеше ти.
Песента оставям, да се повтаря,

 

чувала съм я и преди,
но някак тя ми напомня
за твоите сини очи,
за топлата усмивка в мрачния ден,

 

чакам само да дойдеш,
защото донесла съм топло кафе. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Еленка Гишина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...