Jul 13, 2006, 1:35 PM

Нов Ден , част 2

  Poetry
772 0 4
Нов Ден част 2

Тази твоя усмиква ме плени
Винаги съм искал такива очи
Да има любимото момиче
Ах, странно е че те наричам
Любима
Хайде , остани с мен за малко
Ако си тръгнеш ще е жалко
Виждаш ,че добре си вървят нещата
Не си отивай и ти в мъглата

Нежна прегръдка дарява забрава
Тих нежен глас , разговорът продължава
Хайде моляте не се свени
Искаш ли с мен да дойдеш ти?
Имам тайно място в парка
Където да покажем любовта си жарка
Песен да мога да ти изпея
Да покажа любовта си с нея

Нежни устни мен ме галят
Цвят в очите ми гори
Твоите целувки парят
Недокоснатите ми мечти
Огън се прокрадва помеждуни
Вярвам , че си виновна ти
Защото казвайки без думи :
"Обичам те " и "Остани"

Някакси денят минава покрай нас
С устни ти показвам що е страст
Прегръдката ни е гореща
Сякаш това е най-красивата ми среща
Вятъра дори за миг се спря
И с косата ти си поигра
Вечере бриз с теб сме още тук
"Обичам те" погали моя слух

/следва.../

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Андонов All rights reserved.

Comments

Comments

  • няма проблем , това го забелязах отдавна , но ми навяваше романтични спомени от миналото и реших да си затрая
  • Гергана, не използвай четворки и шестици в коментарите си. Кирилицата си има съответните букви. Нека да я уважаваме.
    Виж какво пише по-долу!
    Христо, моля те, да ме извиниш за забележката, която няма нищо общо с твоето стихотворение.
  • редакция ...
  • Да, съгласна съм с Гергана. Заби звучи по жаргонно...

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...