13.07.2006 г., 13:35

Нов Ден , част 2

773 0 4
Нов Ден част 2

Тази твоя усмиква ме плени
Винаги съм искал такива очи
Да има любимото момиче
Ах, странно е че те наричам
Любима
Хайде , остани с мен за малко
Ако си тръгнеш ще е жалко
Виждаш ,че добре си вървят нещата
Не си отивай и ти в мъглата

Нежна прегръдка дарява забрава
Тих нежен глас , разговорът продължава
Хайде моляте не се свени
Искаш ли с мен да дойдеш ти?
Имам тайно място в парка
Където да покажем любовта си жарка
Песен да мога да ти изпея
Да покажа любовта си с нея

Нежни устни мен ме галят
Цвят в очите ми гори
Твоите целувки парят
Недокоснатите ми мечти
Огън се прокрадва помеждуни
Вярвам , че си виновна ти
Защото казвайки без думи :
"Обичам те " и "Остани"

Някакси денят минава покрай нас
С устни ти показвам що е страст
Прегръдката ни е гореща
Сякаш това е най-красивата ми среща
Вятъра дори за миг се спря
И с косата ти си поигра
Вечере бриз с теб сме още тук
"Обичам те" погали моя слух

/следва.../

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • няма проблем , това го забелязах отдавна , но ми навяваше романтични спомени от миналото и реших да си затрая
  • Гергана, не използвай четворки и шестици в коментарите си. Кирилицата си има съответните букви. Нека да я уважаваме.
    Виж какво пише по-долу!
    Христо, моля те, да ме извиниш за забележката, която няма нищо общо с твоето стихотворение.
  • редакция ...
  • Да, съгласна съм с Гергана. Заби звучи по жаргонно...

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...