Mar 30, 2015, 1:07 AM

Нов свят

  Poetry
960 0 2

Някой ден, ще въздъхне земята в облекчение,
че я е напуснала човешката и плесен.
Ще се родят кокичета и хризантеми
и птиците ще пеят друга песен.
Охлювите ще се развъртят, и ще направят път,
на раците, които ще вървят направо.
Всичко ще живее без трудът,
от който хората се храниха по-рано.
Крокодилите ще станат протестанти,
и елфите ще се научат на терапия.
Конете ще са с синченсти тиранти,
а мравките ще са със социопатия.
Гларусите ще залюбят вишните,
а вишните ще са със нарцисни влечения,
и свички венчелисчета в чашките,
ще се опрашват само със стихотворения.
Лавандулата ще чака своя мрак,
за да се слее с нещо синчесто-лилаво,
и най накрая ще въздъхне пак,
пред падналото във полето огледало.
И тъй земята ще живее нов живот,
изгубила човешките си прелести.
Опрашена от незнаен Бог,
ще се завърти... около себе си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стела All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Някой ден ще въздъхне земята от облекчение!"
    Природата ще бъде по-чиста и по-красива.Всичко ще се преобрази.
    Зверовете ще се укротят. Птиците ще изпълват с песента си простора...Така е описано и Новото време, което очакваме, но с една много важна добавка -Бог и справедлив и много Любов носи за света,затова ще има много и добри хора, които ще се обичат и ще бъдат винаги млади. Амин - така да бъде!Приятен ден!
  • Многозначен и добре написан стих, който задава въпроси, които са важни без да ги натрапва обаче...

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...