30.03.2015 г., 1:07

Нов свят

955 0 2

Някой ден, ще въздъхне земята в облекчение,
че я е напуснала човешката и плесен.
Ще се родят кокичета и хризантеми
и птиците ще пеят друга песен.
Охлювите ще се развъртят, и ще направят път,
на раците, които ще вървят направо.
Всичко ще живее без трудът,
от който хората се храниха по-рано.
Крокодилите ще станат протестанти,
и елфите ще се научат на терапия.
Конете ще са с синченсти тиранти,
а мравките ще са със социопатия.
Гларусите ще залюбят вишните,
а вишните ще са със нарцисни влечения,
и свички венчелисчета в чашките,
ще се опрашват само със стихотворения.
Лавандулата ще чака своя мрак,
за да се слее с нещо синчесто-лилаво,
и най накрая ще въздъхне пак,
пред падналото във полето огледало.
И тъй земята ще живее нов живот,
изгубила човешките си прелести.
Опрашена от незнаен Бог,
ще се завърти... около себе си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стела Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Някой ден ще въздъхне земята от облекчение!"
    Природата ще бъде по-чиста и по-красива.Всичко ще се преобрази.
    Зверовете ще се укротят. Птиците ще изпълват с песента си простора...Така е описано и Новото време, което очакваме, но с една много важна добавка -Бог и справедлив и много Любов носи за света,затова ще има много и добри хора, които ще се обичат и ще бъдат винаги млади. Амин - така да бъде!Приятен ден!
  • Многозначен и добре написан стих, който задава въпроси, които са важни без да ги натрапва обаче...

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...