Feb 24, 2006, 3:48 PM

новият гаврош

  Poetry
810 0 4

 

       новият гаврош

 

Живот на заем сме си взели.

от други светове

с технологии чудати.

а ние сме дъно на море.

И километри ни делят

от живота хубав и красив,

и с душа богати сме

но денят е пуст и сив.

Имаме  си всичко

компютри,джи ес ем

а на масата ни няма

 нищо да ядем.

 

Храним си душата,с илюзии,мечти

толкова ли грешни сме,

Боже мили,помогни

от дъното ни извади.

 Влей във умните глави

разум или им вземи

безумната им власт,

прати ги тук при нас,

като гаврошовци да ходят

боси по снега

и джоба да е празен

да не могат и са спят.

За живот си ние мечтаем

в други светове

където ще живеем

малко по добре.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Донка Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...