Мрак обвил душата ти,

като черен облак задушава те.

Бягаш със затаен дъх, но...

Спасение за тебе няма.

Огън, сяра, пара, жега,

тук е Адът, новият ти дом.

Без значение е дали си добър или лош,

накрая пак ще дойдеш тук.

Затваряш очи, мислиш, че сънуваш.

Мечтаеш като ги отвориш

да се върнеш в сладкия си дом,

милата съпруга и добри деца.

Но това е мечта - няма да се сбъдне.

Съдът си каза думата - обречен си

и до края на времето ще бъдеш тук,

след демоните зли и осъдени души.