Новото хилядолетие
Спрях колата до олющена табела,
долу в ниското ромонеше река,
запътих се към опустяващото село -
реших да тръгна ей така...
Как гледат ме с избодени очи
хубавите къщи стари,
още тук и там стърчи
чашчица от есенните минзухари.
Шумата с килим посипала е двора
и вижда се , че никой не минава,
пукнато гърне подпряло е стобора,
обагрено е с цветове от есенна жарава.
Каква ли напаст минала тъдява
е прокудила за дълго песента,
в училището няма веч гълчава,
отишла си е тихо радостта.
Едва ли скоро тук ще се завърнат
детски тропот, звънък смях...
Стърчи селото, в самота посърнало
и аз пристъпвам като в грях...
© ШЕМЕТ Тарантупски All rights reserved.
