shemet (ШЕМЕТ Тарантупски)
161 510
2 сент. 2005 г., 12:50

Новото хилядолетие 

  Поэзия
937 0 6

 

 

Спрях колата до олющена табела,

долу в ниското ромонеше река,

запътих се към опустяващото село -

реших да тръгна ей така...

 

Как гледат ме с избодени очи

хубавите къщи стари,

още тук и там стърчи

чашчица от есенните минзухари.

 

Шумата с килим посипала е двора

и вижда се , че никой не минава,

пукнато гърне подпряло е стобора,

обагрено е с цветове от есенна жарава.

 

Каква ли напаст минала тъдява

е прокудила  за дълго песента,

в училището няма веч гълчава,

отишла си е тихо радостта.

 

Едва ли скоро тук ще се завърнат

детски тропот, звънък смях...

Стърчи селото, в самота посърнало

и аз пристъпвам като в грях...

© ШЕМЕТ Тарантупски Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??