Нужда от любов
Аз съм капка летен дъжд,
нужна,
искряща.
Сърцето ми е пещ,
гореща,
изгаряща.
Тялото ми е вход към рая,
меко,
гъвкаво.
Сърцето ми е склад,
идват много,
оставят каквото носят
и си тръгват,
без дума, оставяйки тишина
и нужда.
Очите ми са океан,
красиви,
сини.
Душата ми е пропаст,
ала празна.
Ти си пътник,
безразличен,
практичен.
Не ти е нужна топлина,
не ти е нужна красота,
нямаш дом,
нито се задържаш дълго.
Нямаш никой и нищо,
не признаваш,
не уважаваш.
До мен стоиш, а си далечен.
Зная, че ще си тръгнеш,
винаги така става.
Давам любов,
давам надежда.
Тръпнеща очаквам,
да получа нещо...
Нищо не получавам, уви.
Сама скитам,
до мен стоят цял легион,
сърцето си раздавам милион,
а получавам само студ.
Сега стоиш до мен,
но зная, ще си тръгнеш.
Пак сама ще страня от света,
пак бездънна и празна ще се скитам.
Ще прося топлина,
дано ми я дадат.
Ще моля за любов,
дано я получа.
Ще се надявам,
ще чакам,
ще се моля
за уютен дом,
за огън да пробуди душата,
за романтика да напълни сърцето,
за лодка да плува в очите,
за светец да влезе във храма.
Аз съм пламък гореща,
не ме гаси,
ела, гори с мен в света на болка и сълзи.
© Различна All rights reserved.
