Oct 7, 2007, 3:48 PM

Някакво-никакво

  Poetry
756 0 8
Някъде някога
клоунът в мен
уморено деня преобърна .
Някъде някога
паднах в плен на страсти
от дневни безумства.
Някъде-никъде
стигнах до там
с някакво никакво бреме.
Небето загърна ме
в сиво безвремие
с някакви мисли без
плът, съдържание .
Някога-някъде
върнах се там,
в нещо от нищо закърмено.
Някоя-никоя...
Все още в плен
на някакви, никакви чувства...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Шопландия Софийска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...