Някога ако...
Посягам с ръка
да докосна тъмнината-
като пясък през пръстите
в летен сезон на настроение.
Оглеждам се нетърпеливо,
защо вечно те очаквам?
Мечтая те
и те живея,
не ми давай нищо в замяна.
Ако мога само да те виждам,
от километри ще те любя,
само ще усещаш близост,
поглед настоятелен, пронизващ те.
Ако някога решиш да ме залюбиш,
ако някога свикнеш с мен,
характерът ми ще омекне,
погледът все така като полъх,
галещ те- син на вятъра.
Летим високо, но моля те
да не паднем ниско,да не се удавим,
спаси ме с ръцете си на надежда
и ме погледни с очи опиянени,
под омаята на звездното небе,
луната ще покоря и ще я смъкна,
старата любовница, вземи я,
ще те обича повече от мен.
Тя знае за тъгата,
не я крий,
не я пази,
сподели я, по-вкусно е,
а щастието като дъжд ще те полее.
© Слънчоглед All rights reserved.
