helpmepaintthestars (Слънчоглед)
103 725
5 jul 2016, 20:05

Някога ако... 

  Poesía
333 1 4

Посягам с ръка
да докосна тъмнината-
като пясък през пръстите 
в летен сезон на настроение.
Оглеждам се нетърпеливо, 
защо вечно те очаквам? 
Мечтая те

и те живея,
не ми давай нищо в замяна.
Ако мога само да те виждам,
от километри ще те любя,
само ще усещаш близост,
поглед настоятелен, пронизващ те.
Ако някога решиш да ме залюбиш,
ако някога свикнеш с мен,
характерът ми ще омекне,
погледът все така като полъх,
галещ те- син на вятъра.

Летим високо, но моля те
да не паднем ниско,да не се удавим,
спаси ме с ръцете си на надежда
и ме погледни с очи опиянени,
под омаята на звездното небе,
луната ще покоря и ще я смъкна,
старата любовница, вземи я,
ще те обича повече от мен.
Тя знае за тъгата,
не я крий, 
не я пази,
сподели я, по-вкусно е,
а щастието като дъжд ще те полее.

© Слънчоглед Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??