Някой ден може би,
живота двама ни с теб, ще раздели!
Може би силно ще боли!
От несбъдването на нашите мечти!
Може би няма да сме същите, като преди!
Макар и тъжно, виновните ще сме аз и ти!
За това, че вървяхме срещу себе си сами!
Напук на нашите съдби!
Може би, но аз зная че накрая,
както живота си върви,
нещата така ще подреди,
ще се срещнем отново някъде там…
Погледи да срещнем, в очите с парещи сълзи!
© Цветомира Дойчинова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
