някога преживяно
Душата ми отново обедня,
отново плаче моята душа,
смирена е и тиха, и сама,
излъгана, ограбена и... зла.
Подхвърлена й бе троха,
която тя наивно взе за залък.
Не се нахрани, само се задави.
Но нека... тя сама го пожела.
Все търсеща, все искаща и жадна,
все чакаща и вярваща дори,
и молеща, копнее за прохлада
в безумни нощи и пияни дни.
Сега боли, но всичко е назад;
тежи, но само като спомен...
Душата - тя е свикнала на глад,
тя знае да оплаква, да се моли.
Тя тъй е силна, щом е издържала
на целия човешки мой товар.
Надявам се, че в дните отредени
ще бъде верен и добър другар.
Душата ми отново оцеля,
след бурятя опази се, успя...
Прегазена и стъпкана, но жива,
по-силна отпреди и... по-щастлива.
© Екатерина Спасова All rights reserved.
