exs_77 (Екатерина Спасова)
141 375
16 апр. 2008 г., 12:39

някога преживяно 

  Поэзия
673 0 5

Душата ми отново обедня,

отново плаче моята душа,

смирена е и тиха, и сама,

излъгана, ограбена и... зла.

 

Подхвърлена й бе троха,

която тя наивно взе за залък.

Не се нахрани, само се задави.

Но нека... тя сама го пожела.

 

Все търсеща, все искаща и жадна,

все чакаща и вярваща дори,

и молеща, копнее за прохлада

в безумни нощи и пияни дни.

 

Сега боли, но всичко е назад;

тежи, но само като спомен...

Душата - тя е свикнала на глад,

тя знае да оплаква, да се моли.

 

Тя тъй е силна, щом е издържала

на целия човешки мой товар.

Надявам се, че в дните отредени

ще бъде верен и добър другар.

 

Душата ми отново оцеля,

след бурятя опази се, успя...

Прегазена и стъпкана, но жива,

по-силна отпреди и... по-щастлива.

© Екатерина Спасова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??