Някой ден
Ще нарисувам с моите сълзи
една голяма, празна, бяла стая,
зазидани, в темелите ù-тишини,
несподелени тайни ще ридаят;
вулкан, изригващ в пазви на море,
в небето две светкавици, преплели
стихийните тела, но за секунда-век,
преди горящите вълни да ги изтлеят;
на две разчупения лунен рог,
със звън от който се изсипват
мечти-жълтици за една любов,
която в чуждата звезда поникна.
Ще нарисувам с моите сълзи
пътека, по която да се върнеш.
Ако животът някой ден я изпари,
художникът у мен ще пощади
единствено Деня, когато ме прегърна.
© Таня Донова All rights reserved.
