toxin (Таня Донова)
357 4101
Oct 27, 2016, 9:45 PM  

Някой ден 

  Poetry
781 4 9

 

Ще нарисувам с моите сълзи

една голяма, празна, бяла стая,

зазидани, в темелите ù-тишини,

несподелени тайни ще ридаят;

 

вулкан, изригващ в пазви на море,

в небето две светкавици, преплели

стихийните тела, но за секунда-век,

преди горящите вълни да ги изтлеят;

 

на две разчупения лунен рог,

със звън от който се изсипват

мечти-жълтици за една любов,

която в чуждата звезда поникна.

 

Ще нарисувам с моите сълзи

пътека, по която да се върнеш.

 

Ако животът някой ден я изпари,

художникът у мен ще пощади

единствено Деня, когато ме прегърна. 

© Таня Донова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Това е музика за душата!Браво!
  • Благодаря ви!
  • Прекрасно! Поздрави!
  • Споменът за първото докосване, но като слаба утеха за "своеволията" на живота. А, може би пък целебна утеха - Творецът ни е подарил Път, но пък и ние си имаме скритите пътечки, по които да си върнем частица от нещо изгубено, или ...погубено. Абе, квото и да си говорим, Любовта си е баш творецът!
    Поздрав, Таня!
  • Стисна ме за гърлото твоята пътека, Таня, много искрен, разтърсващ стих!
  • Добре рисуваш, Таня... А това е много хубаво: "Ще нарисувам с моите сълзи
    пътека, по която да се върнеш." Финалът, също.
  • Затрогващо, Таня!
  • Великолепен стих!... Както ти го можеш!...
  • "пътека, по която да се върнеш"
    "деня, когато ме прегърна" Заразяваща мъка!
Random works
: ??:??