toxin
327 results
Свечерява се. Колко неказани истини
тънат в дълбокото, притъмняло, небе;
от изток луната провлачва, умислена
в нейни си работи, нежно златно краче.
За сън свойте струни цигулка притваря. ...
  186 
Вълчи нощи. Студени.
Чак небето се пука.
И звезди вледенени
падат с гърч и се чупят.
А лъвът е прегърнал ...
  254  11 
Когато се върнеш, и всичко си идва на място!
Млади тревици надигат звънливо глави,
пчелици наливат в цветните чашчици щастие,
втурват се в речни корùта сребристи води,
небесен златар върху облаче лято гравира, ...
  270  17 
***
Аз не прося по милост любов!
Ни за моята диря отплата!
С халоснù чувства нито на лов
за илюзии пращам душата си!
Нито синковец мамин теша, ...
  245 
Когато сърцето ми стане кутийка за спомени,
с една балеринка отгоре, с тъжни, празни очи,
завърти пак онази латерна, със стара мелодия,
и в зората на днешната чудна любов ме върни.
Когато ме видиш изгубена, слаба, изплашена ...
  394  12 
На прага ли ме чакаш, мила майко?
Гранитен къс - не; хапеща змия!
Но ти седиш и взираш се безкрайно
да видиш скъпата си дъщеря...
Нали ти казвам, майчице, добре съм ...
  432  11  28 
Виж ме, цялата съм прах
в кулоарите на времето.
Кой ли вятър ме довя
на спокойната ти сцена?
А и ти защо ми даде ...
  346 
(защото любовта е по-силна от смъртта)
Дали ще превъзмогнеш някой ден
на черен гълъб - вестоносец зъл - писмото,
че, с късче мрамор станал по-студен,
ще омалее в твоите гърди животът. ...
  358  14 
Познах те по мирà в сърцето ми...
От сринатия до основи непотребен свят
се възроди, подобно феникса от пепел,
един, огрян от името ти, дълговечен Бряг,
където костите на миналото си положих, ...
  425  15 
Кандиса лятото, преви снага,
последни перли приливът спасява,
изпращам с поглед птичите ята...
Меракът само тук остава.
Де що е цвят, избяга в есента, ...
  435 
***
"И аз мълчах с целия дар слово, на който съм способен."
Ромен Гари
Вървя по въздуха. Пред мен от нищото
изникват блокчета гранитна тишина.
По тях пристъпвам. Думите притиснала ...
  383 
Когато съм била една мечта
единствено в представите на мама
(играела е още с кукличките тя,
но виждала е себе си голяма);
когато - вече нежеланото, дете ...
  455  14 
Надявам се ти първи да си тръгнеш някога
(прости ми тази перифраза).
До ъгъла на мислите ще те изпратя
и много мъничко ще те намразя.
И много мъничко ще се намокрят ...
  378 
***
Разресвам косите ти, мамо...
Как тъй, изведнъж, посивя?
Дали аз пропуснах да хвана
с тая рехава четка деня,
в който твоята младост си тръгна? ...
  637  10  18 
Не съм от тези, скромните момиченца,
по бузката които те целуват
и дръпват се смутено, тип светици.
Не с бузки, с други работи палувам.
Не съм и от онези - много милите, ...
  454 
Ден след ден ослепява светът,
като прах във очите ми влиза
и го бърша, но пак ме бодат
чужди погледи в моите грижи.
Ден след ден оглушава светът, ...
  459  14 
Аз съм скъпа жена! Придирчива!
Много трудно се впечатлявам!
Свръхвисоки критерии имам!
До рутинно не се принизявам!
Идеалът избистрях с години, ...
  440 
Надявам се да си отида тихо.
Защото тъй и - тихичко, живях
в кюшенцето на времевия ритъм.
В съня ми. Ще долавям детски смях
и босите топуркащи крачета ...
  580 
Аз съм трън на живота в плътта.
На префинен - в постелите камък.
На страха съм кошмарът в съня.
И маслото на адския пламък.
На водата упорството съм. ...
  465 
Строшѝ гнева ми! Гняв към теб
с проклетото ти съвършенство!
Влудяващо е! А и ти веднъж поне
се разяри! Да зная, че си тленен!
Премятай с устни, като придошла река, ...
  508 
Къш, да ставаш да ми се мащаш от оградата, перверзник с перверзник! Видиш ли я тая брадва, дето я държа? Да не ти я нахлупя на кратуната! Научил се той по чужди дворове да наднича, чуждите булки да заглежда! Що не земеш да ми нацепиш малко дръвца, а, да не блъскам, както водопроводчик в немски филм, ...
  555  12 
Валят искри от пурпурния залез
и с жар посипват плажа опустял,
загръщайки го в мълчалив воал,
сегиз-тогиз раздиран от талази
разбиващи се в скална самота вълни. ...
  657  13 
"Добри господине, купете си цвете!
За дамата? Фрезии... Почти без пари!"
Отпрати я с поглед. А тя с "Извинете!"
от масата на Надменния се отдалечи.
"За вас, господине? Вижте ги, свежи, ...
  582  16 
Твори ме тази нощ. С боичките в дъха ти
по кожата ми нарисувай бриз,
така че всяко косъмче да ми настръхне.
Полюшвай тялото ми - пенеста вълна,
на нежен бряг в ефирната прегръдка. ...
  531  14 
Всяка моя върховна минута
има своя история с теб!
И това ще оставя на внуците
като жив и изпитан завет:
Да обичат тъй, сякаш честта им ...
  584  16 
Гнети ме, когато светът свойте звуци отприщва,
кална, премятаща каменни думи, бучаща река,
завряла от черни - изтръгната злост - коренища;
а го няма спокойният, плътен, пречистващ твой глас.
Гнети ме, отвсякъде чифти очи в мен се впиват, ...
  392 
Това ми е последната сълза, пази я!
Заклевам се, че нямам други!
Най-истинска ми е; не е от тия,
проляти в страхове, в заблуди,
в очаквания, тънки като вестник ...
  667  11  17 
За тебе, който ме харесваш
дори със семпли дрехи на гърба,
без грим и в смешната прическа
на калпавия ми фризьор - съня...
За тебе, който се преструваш, ...
  1103  12  24 
Има дни. Има също и Дни!
С тези, първите, всеки е свикнал;
машинално и ние горим -
на часовника с бавния ритъм -
секунда, минута и час... ...
  372 
***
Седя на прага на нощта сама.
И чакам... чакам дявола с тамяна,
да прикади онази люта светлина,
струяща от града,
в която теб отчайващо те няма! ...
  681  22 
Открих си го! Съмишленик, с когото
да тръскаме небето до зори,
преди светът да стане от леглото си,
да изпопадат всичките звезди.
Да съберем пенливото от песни-ручеи, ...
  495  14 
В съня ми цветната дъга
рисува с пръсти по небето
поляни бликнал аромат.
В съня ми е уютно. Ето
пощипва облачето къс простор ...
  433 
***
В тази Обич сърцето си скрих.
И от себе си даже го вардя,
да не би със нечисти очи
да погледна във него случайно.
Като огън бенгалски свистят ...
  565  12  22 
За всичко, мисля, е виновно времето.
Разпалват дните поривния глад
и как поглъщат, дявол да го вземе,
и смилат миговете с механичен хлад,
а всеки миг ми е така потребен! ...
  603 
Никога, никога не замръквай,
където е спало злото!
То, досущ като хрътката,
надушва новите гости.
И дори да не може видимо ...
  544  17 
Отеснял е животът ми, мамка му!
Вече трудно побирам се в него.
Тези впити в душата презрамки
ме заклещват съвсем като в менгеме
със стоманени нокти, трошащи ...
  638  16 
Живот, изписващ листи меланхолия...
Усещам се заклещена из редовете
на уродливо-творческото самоволие
със автор собствената ми несрета.
Сегиз-тогиз писецът ѝ прекъсва, ...
  687  14 
***
Зачената от бурното кръвосмешение
между земята и небето,
родена съм при пълно звездно затъмнение.
Епичен колапс на умираща комета
белязал ме е да се скитам вечно ...
  608  11 
Затръшнах всичките врати
пред дявола и Бога,
но Бог, нали е милостив,
наказа ме с любовен огън,
помилвайки ме с теб. ...
  734  12 
Поредният ден като ден в календара.
Навярно отрано на някой сърдит -
под калния счупен чадър тротоарът,
подгизнал, намусен, дъждовно кънти.
Една валентинка, подгизнала също, ...
  626  12  19 
Random works
: ??:??