Oct 17, 2014, 9:52 PM

Няколко педи нагоре 

  Poetry
609 0 14

Трещя, гърмя и се срути небето.

Земята заплака горчиво с дъжда.

До дете се смалих, след което

разбрах, че водата оставя ръжда.

 

Отворих  очи, бях в някакъв свят,

без да усещам дядо и баба,

а на къщата остарелият праг

се превърна в огромна ограда.

 

Останах навън – сама във нощта,

с вятър – ръката на мама.

Сърцето се счупи, познало света,

във който разтваря се рана.

 

Снишено небе, притискащо ниско.

Растеше  във мене детето.

Пък аз  се  прощавах  със близки

и ми тежеше  всичко отнетото.

 

Зачерня.  Тогава повдигнах небето

няколко педи  нагоре, нагоре.

Длъжна бях,  за сина ми да свети,

който кълнеше от техния корен.

 

 

© Ани Монева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??