Apr 28, 2016, 7:57 AM

Някъде... по средата на юни...

  Poetry
2.8K 1 17


Запознахме се някак внезапно
в слънчев ден - по средата на юни
тя поседна до мен и безгласно
нарисува по пясъка струни...
после дълго нотира крилете ми
всяка дума под камък натири
в раковини напъха следите ни
да не тръгна по твоите дири...
цял ден свива от облаци лодки
после бавно изряза платната
скъса всички постели и срокове
и закотви луната на запад -

да е винаги утро и юни
всеки ден да валиш без остатък
и дори да е нощ по ръцете ми

да се стриваш безмълвно до пясък...
и незнайно къде скри съня ми -

там поне се завръщах обратно

чувах твоите думи в съцето си...
те ми липсват толкова... мамо...
...

оттогава си трупам мълчания
и не помня даже гласа си...

запознахме се някак внезапно
а си още до мен... и те търся...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...