Apr 28, 2016, 7:57 AM

Някъде... по средата на юни... 

  Poetry
1957 1 17


Запознахме се някак внезапно
в слънчев ден - по средата на юни
тя поседна до мен и безгласно
нарисува по пясъка струни...
после дълго нотира крилете ми
всяка дума под камък натири
в раковини напъха следите ни
да не тръгна по твоите дири...
цял ден свива от облаци лодки
после бавно изряза платната
скъса всички постели и срокове
и закотви луната на запад -

да е винаги утро и юни
всеки ден да валиш без остатък
и дори да е нощ по ръцете ми

да се стриваш безмълвно до пясък...
и незнайно къде скри съня ми -

там поне се завръщах обратно

чувах твоите думи в съцето си...
те ми липсват толкова... мамо...
...

оттогава си трупам мълчания
и не помня даже гласа си...

запознахме се някак внезапно
а си още до мен... и те търся...

 

 

© Бехрин All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??