Някъде... по средата на юни...
Запознахме се някак внезапно
в слънчев ден - по средата на юни
тя поседна до мен и безгласно
нарисува по пясъка струни...
после дълго нотира крилете ми
всяка дума под камък натири
в раковини напъха следите ни
да не тръгна по твоите дири...
цял ден свива от облаци лодки
после бавно изряза платната
скъса всички постели и срокове
и закотви луната на запад -
да е винаги утро и юни
всеки ден да валиш без остатък
и дори да е нощ по ръцете ми
да се стриваш безмълвно до пясък...
и незнайно къде скри съня ми -
там поне се завръщах обратно
чувах твоите думи в съцето си...
те ми липсват толкова... мамо...
...
оттогава си трупам мълчания
и не помня даже гласа си...
запознахме се някак внезапно
а си още до мен... и те търся...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
