И няма да танцувам повече със вятъра,
настъпва ме, и роши ми косите...
Когато се опитам да му кажа,
пречупва се и спира ми в очите...
И няма да го гоня по поляните,
че трудно го настигам напоследък,
Когато се опитам да го стигна запъхтяна,
измъква се, и ме понася като птица...
И няма да го чакам на разсъмване,
да се усмихне и да ме целуне.
И после, щом запали слънцето...
С ръцете си го спирам,... и гори ме.