Няма вече да ме питаш...

колко съм те искала...

И всеки път да залиташ,

по всяко време щом съм те привикала.

Няма да има от среднощното гости,

няма да си споделяме двусмисленици,

няма да има от отчайващите въпроси,

няма да има недоспали разширени зеници.

Няма да го има и болезненото "обичам те"...

няма да има сълзи за сбогом,

няма да има "чакам те"

и думите, казани само на ум.

Няма да има от досадните закачки,

няма да има "как си",

нито "малка си...

... не си играй с големи играчи".

Няма да има...

нека... за добро...

Надявам се само малко от Любовта да премигва...

не за друго,

а за блясък в моето око...