Няма да се върна
Прекалено отдавна беше, за да помня,
усмивката ти бледа нещо смътно ми напомня,
връщаш ме назад към свят, пълен със сълзи,
към дни, оставили белег в моите очи.
Минало е вече, не искам да се връщам,
ти от мене се отрече!
Днес не съм мъничко дете,
да ме лъжеш, света, колко хубаво място е.
Първи ти измами детските мечти,
забравил беше как боли от влюбени лъжи.
Не искай днес да градя мечти
за любов и щастливи дни.
Сега вече съм жена, не вярвам в приказки и чудеса,
безплатна беше нашата игра, затова върви си,
че още утре мога да реша
да платиш за своите грешки тежката цена.
© Мария Манчева All rights reserved.
