Няма да те мъча повече...
/ по Татьяна Танько/
Нататък и без тебе да знаеш че може!
Нито с любов. Нито с изгаряща ревност.
Аз не звъня...Аз не тревожа...
Прости ми, но вече не си ми потребна.
Уморих се. Ти не по-малко от мене.
Глътка отдих. Напред да погледнат очите.
А пък после ще поговорим, ще слушаме
какво ще ни подскажат сърцата и душите.
Не го омърморвам. Не се и оплаквам.
С тебе да бъда много боли.
Тъжно е вечер да няма очакване.
Навици...За чувствата - забрави!
Ни приказка тръгва, ни смях се лее.
Тежко. Сърцето камбанено бие.
Екстрасистулно ми призлява. Немея.
От лъжи и измени ми иде да вия.
Наистина всичко трябва да си кажем.
Бог ще прости...Той не съди за истини.
Необичан да бъда ли ще ме накажеш?!
Можело и от любов да ти писне...
Каквото и да е. Ще го приема. Ще го преплача.
Фортуна ли, Карма ли, друго ли нещо.
А любовта? Тя в сърцето ми нещо ще значи.
Обичах...Обичам...Горещо...
© Красимир Дяков All rights reserved.
