ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
855 4423
Oct 11, 2009, 1:14 PM

Няма да те мъча повече... 

  Poetry » Other
691 0 14

/ по Татьяна Танько/

 

Нататък и без тебе да знаеш че може!

Нито с любов. Нито с изгаряща ревност.

Аз не звъня...Аз не тревожа...

Прости ми, но вече не си ми потребна.

Уморих се. Ти не по-малко от мене.

Глътка отдих. Напред да погледнат очите.

А пък после ще поговорим, ще слушаме

какво ще ни подскажат сърцата и душите.

Не го омърморвам. Не се и оплаквам.

С тебе да бъда много боли.

Тъжно е вечер да няма очакване.

Навици...За чувствата - забрави!

Ни приказка тръгва, ни смях се лее.

Тежко. Сърцето камбанено бие.

Екстрасистулно ми призлява. Немея.

От лъжи и измени ми иде да вия.

Наистина всичко трябва да си кажем.

Бог ще прости...Той не съди за истини.

Необичан да бъда ли ще ме накажеш?!

Можело и от любов да ти писне...

Каквото и да е. Ще го приема. Ще го преплача.

Фортуна ли, Карма ли, друго ли нещо.

А любовта? Тя в сърцето ми нещо ще значи.

Обичах...Обичам...Горещо...

© Красимир Дяков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??