Няма го - отиде си момчето

Poetry » Other

1.7K 0 25

НЯМА ГО – ОТИДЕ СИ МОМЧЕТО

От малък исках аз да полетя,

звездички от небето да откъсна -

картинките си с тях да оцветя,

по земния си път да ги разпръсна.

Напразно се опитва времето

мечта наивно-детска да изтрие.

Тя би могла дори и бремето

от грижи... с блясъка си да измие.

Припомням си отново за мечтата,

с тъга поглеждам към небето

и виждам пак звездите и луната.

Но... няма го – отиде си момчето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

stenli499 (Станислава)

Погледни към себе си и ще го видиш,ИЦЕ!Сигурна съм!
Поздрав и

2011-01-28T22:59:44+02:00
lubara (Любомир Николов)

Ааа, за момчето и аз ще пиша една шестичка! Поздрави, бат, Ице!

2011-01-27T18:31:52+02:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Детето е винаги вътре в нас и переодично напомня за себе си. Нека често му се усмихваме, за да продължи да вярва в мечтите.
Чудесен стих!

2011-01-25T08:47:00+02:00
slavimn (Славяна)

Не си е отишло, у теб си е, но си го скрил по-дълбоко...

2011-01-24T23:35:35+02:00
danigallery (Йорданка Господинова)

Тъжно е когато разказваме спомените си,а нас вече ни няма там!Те са си толкова наши и свидни,че дори само желаниео да си ги запазим ни кара да се съхраняваме!Много красиво!Поздрави!

2011-01-24T22:21:59+02:00