Как се вижда земята
от високото…Скитнико,
там сред звездите
където ликът си си скрил?
Сам си помисли, -
че там ти е мястото,
но много , много сгреши.
Беше тука, Скитнико,
но високата
стълба…
Как те пленииии…
Забрави за “долу”,че
калта е лечебна
и тук не боли.
За да си горе, на душата ти
бедната
и трябва много сапун.
Не могат да се обичат
с чернилка в душата,
тия луди
звезди.
Обичаш да носиш звездно
воала…но
забрави във извора
как го изпра?
Той е долу, Скитнико.
Тук долу…
При мен на земята,
но ти ослепя от тия
пусти звезди…
Мен, недей да ме мислиш!
Не кукувам на двора сама.
Сея цветя...Че утре
знам ще дотрябват …
Свежи...Ако забравиш
да дойдеш, когато умра.
/провокирано..../
© Веска Алексиева All rights reserved.
С най-искренни пожелания за здраве и щастие!!!
Честит празник!!!