Няма къде да се върна
Няма къде да се върна
„Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.”
Господи, няма къде да се върна –
родната стряха отдавна е сън!
Как ми се иска за миг да я зърна –
с люлка, висяща на джанката вън.
Искам отново безгрижно да пея,
тревки да късам, да ровя в пръстта,
пъстро хвърчило из двора да вея,
шеметно детство да сетя в скръбта...
Няма я... Няма я родната стряха...
Всяка тревичка – смълча се в бетон!
Спомен прашасал за миг тук поспря се:
гост непоканен, отронил се стон.
© Плами All rights reserved.
