Няма нужда от заглавие...
След изветрели сълзи
нахлува студ в очите.
Сенки тихи от минало
се блъскат в днешното,
в дните...
Хората нехаят,
минават през сенките.
Не се бавят,
а се губят в ежедневното,
в дните...
Забързано крачат,
стъпкват сълзите
и продължават
да забравят...
за топлото в мечтите.
Аз не вървя,
аз съм от миналото.
Тихо седя -
наблюдавам сенките,
как тихо кръжат
и се блъскат
там... по сцените
на живота, днешния,
но запомнил вчера
и искащ утре
да приюти грешния.
И изтривайки грешки,
да въплъти греховете
в мечтата за
... утре.
© Мирослава Грозданова All rights reserved.
