Jun 19, 2007, 12:53 AM

няма повече

  Poetry
821 0 1
Дълго време страдах
по теб, по твойта топлина
и често на нозе аз падах
със протегната към теб ръка...

Но ти се направи, че не видя
и нищо не изрече,
каза ми "за всичко те виня"
и сърцето ми на две разсече...

Но грешката си беше твоя.
Ти постъпи зле със мен
и няма повече да ти се моля,
защото на друг ще бъда аз във плен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Камелия Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...