Mar 7, 2010, 9:01 PM

Няма случайности 

  Poetry » Other
773 0 3

Уморих се да бъда послушна

с усмивка и примерен тон,

вече останах бездушна

спринтьорка в жесток маратон.

Дълъг, колкото живота ми,

с толкова препятствия тежки -

прескачам ги, бутам прегради,

не подмината дори и от грешки.

И пак се надявам, отново,

че утрото по-мъдро е от вечерта,

поредното изпитание ново

приемам за своя съдба.

Така се редуват години,

дали съм успяла - не знам,

но знам, че животът дари ми

мъдрост и опит голям.

И имам зад себе си много -

семейство, деца и любов;

те са моите сили и повод

да съществувам във този живот.

Уморих се, но в мене остана

душа, възвърнала своя заряд;

в живота случайности няма

и на заем неща в този свят.

© Гинка Любенова Косева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ти имаш най-много от всички-семейство и дом!!!Благослови ги и бъди щастлива с това!
  • както виждаш не съм редовен, голям и толкова можещ както всички останали тук...но ти си от хората които обръщат внимание на малките неща. благодаря за което. в същата връзка и последния твой куплет "в живота случайности няма и на заем неща в този свят" цитирам себе си "всичко има край" поздрави.
  • няма, Джуди мила...мъдро и правдиво.
    Честит празник!
    бъди здрава и много щастлива...с обич.
Random works
: ??:??