Няма случайности
Уморих се да бъда послушна
с усмивка и примерен тон,
вече останах бездушна
спринтьорка в жесток маратон.
Дълъг, колкото живота ми,
с толкова препятствия тежки -
прескачам ги, бутам прегради,
не подмината дори и от грешки.
И пак се надявам, отново,
че утрото по-мъдро е от вечерта,
поредното изпитание ново
приемам за своя съдба.
Така се редуват години,
дали съм успяла - не знам,
но знам, че животът дари ми
мъдрост и опит голям.
И имам зад себе си много -
семейство, деца и любов;
те са моите сили и повод
да съществувам във този живот.
Уморих се, но в мене остана
душа, възвърнала своя заряд;
в живота случайности няма
и на заем неща в този свят.
© Гинка Любенова Косева All rights reserved.
