Уморих се да бъда послушна
с усмивка и примерен тон,
вече останах бездушна
спринтьорка в жесток маратон.
Дълъг, колкото живота ми,
с толкова препятствия тежки -
прескачам ги, бутам прегради,
не подмината дори и от грешки.
И пак се надявам, отново,
че утрото по-мъдро е от вечерта,
поредното изпитание ново
приемам за своя съдба. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up