Oct 15, 2009, 12:39 AM

Няма спиране 

  Poetry » Love
659 0 10

Изконсумирах те, любов,

и до последната ти капка те изпих.

На дъното оставих образ,

от който да ти загорчи.

 

Поглъщах те на жадни глътки,

вкуса ти исках да запазя.

Но всеки път размиваше се в мрака

и... устните пак сухи бяха.

 

От мириса ти - ни следа,

разнасяше се в тишината.

От толкова неказани неща

в очите настаняваше се пак тъгата.

 

Остана само спомен смътен...

и ето ти - отново "чаша".

И теб ще те изпия, знаеш.

До дъно!... Преди да се разкаеш.

.....................................................

Изконсумирала - уж бях те...

© Мариана Вълкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??