Няма спиране
Изконсумирах те, любов,
и до последната ти капка те изпих.
На дъното оставих образ,
от който да ти загорчи.
Поглъщах те на жадни глътки,
вкуса ти исках да запазя.
Но всеки път размиваше се в мрака
и... устните пак сухи бяха.
От мириса ти - ни следа,
разнасяше се в тишината.
От толкова неказани неща
в очите настаняваше се пак тъгата.
Остана само спомен смътен...
и ето ти - отново "чаша".
И теб ще те изпия, знаеш.
До дъно!... Преди да се разкаеш.
.....................................................
Изконсумирала - уж бях те...
© Мариана Вълкова All rights reserved.
