Jul 24, 2007, 1:58 PM

Няма те

  Poetry
1K 0 0
Отиде си в ден прекрасен,
отиде си, сама останах.
Сълзите ми да виждаш не желаеш
и каза че оставяш ме, защо - не знаеш.

Животът ти облян в самота,
дано е светъл, не само през деня.
Не ще усетиш вече мойта топлина,
Далече е тя от теб сега.

Замина, остави ме във самота,
а аз крещя, плачейки за любовта.
Но тя изчезна в бездната сама,
изчезна заедно със твойта топлина.

И сама в тъмнината на нощта,
чувствам само хлад, студенина.
Няма да сгряваш веч моята душа,
защото в бездната остави я сама.








Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Кузева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...