Няма те

24 июл. 2007 г., 13:58

Поэзия

745 0 0

Отиде си в ден прекрасен,
отиде си, сама останах.
Сълзите ми да виждаш не желаеш
и каза че оставяш ме, защо - не знаеш.

Животът ти облян в самота,
дано е светъл, не само през деня.
Не ще усетиш вече мойта топлина,
Далече е тя от теб сега.

Замина, остави ме във самота,
а аз крещя, плачейки за любовта.
Но тя изчезна в бездната сама,
изчезна заедно със твойта топлина.

И сама в тъмнината на нощта,
чувствам само хлад, студенина.
Няма да сгряваш веч моята душа,
защото в бездната остави я сама.

Няма те

Свързани произведения

Комментарии

Предложения