24 июл. 2007 г., 13:58

Няма те

1K 0 0
Отиде си в ден прекрасен,
отиде си, сама останах.
Сълзите ми да виждаш не желаеш
и каза че оставяш ме, защо - не знаеш.

Животът ти облян в самота,
дано е светъл, не само през деня.
Не ще усетиш вече мойта топлина,
Далече е тя от теб сега.

Замина, остави ме във самота,
а аз крещя, плачейки за любовта.
Но тя изчезна в бездната сама,
изчезна заедно със твойта топлина.

И сама в тъмнината на нощта,
чувствам само хлад, студенина.
Няма да сгряваш веч моята душа,
защото в бездната остави я сама.








Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирена Кузева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...