Aug 11, 2010, 9:17 PM
Няма вече думи
Няма вече думи
И римата ми секна, няма вече думи,
не се редят слова в пенлив поток,
мълчи сърцето, в празнота обвито,
а разумът крещи – „Това да ти е за урок!”.
Пред мене хоризонти пак се сливат,
превиват кръшна, обаятелна снага,
преплитат пръсти закачливо, с коси изливат
пътеки нови, по които да вървя.
А в душата ми желанието нещо е замряло,
в летаргия и зимен сън дълбоко спи,
и даже не разбрах, че някъде навън валяло,
проливен дъжд от сбъднати мечти.
К-К
11.08.10г
© Дива Самодива All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Какво богатство на думи и емоции! Поздрав!
-
Поздравления
-
Трогната съм от похвалите ти airiskra (Искра Радева). Благодаря ти! Така го почувствах така го написах
* veesii70 (Веселка Христова):Чак пък оригинална, но мерси и на теб -
"и даже не разбрах, че някъде навън валяло,
проливен дъжд от сбъднати мечти."
Оргинална си!!!
Пиши още!!! -
Много добър стих,май са ти дошли думите все пак,Дива!
-
благодаря ти valia1771 (Ивон).Много Мило
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
rozza (Радка Миндова): трогна ме... чак пък богатство ...
vicont (Боби Кастеелс): спокойно и аз дори не съм разбрала, че въобще е валяло