Няма време
Вечно нещо до болка жадуваме.
Туй, що имаме, бързо забравяме.
Колко ненужни неща си купуваме,
колко скъпи - нехайно продаваме.
Как веднъж не намерихме време –
да потърсим приятел забравен.
Само спомен за него в нас дреме,
който с водка ще бъде удавен.
Колко нощи самотни прекарахме,
колко изгреви напук не дочакахме.
С колко хора любими се скарахме,
със които се смяхме и плакахме.
Туй, що тръгва, не ще го догоните.
Много бързо лети младостта ни.
Вижте - бързо се сменят сезоните.
Сбогом, Зло. Любовта – да остане!
М. Спасов
© Мартин Спасов All rights reserved.
