Няма заглавие
Във чашата утеха не търси!
От нея болката не ще премине!
Не чакай виното да ти прости!
Не чакай времето да те подмине!
Защото споменът ще те боли!
Всяка нощ ще бъде редом с тебе
и ще те буди с нейните очи .
А ти ще бъдеш сам и непотребен
като захвърлена отдавна вещ.
Забравена! Не нужна! Не желана!
Запалена и догоряла свещ.
Душа в окови тежки окована!
А споменът боли, боли, боли!
Очите ти ще виждат само нея
сред всичките останали жени!
Сърцето ти за нея ще копнее!
Виното не ще те утеши!
То образа и няма да изтрие и
много, много дълго ще боли!
Сърцето миналото ще попие!
И после с нова сила ще роди
отново спомена и самотата.
Раната все тъй ще си кърви.
И Адът ще се върне във душата!
© Георги Иванов All rights reserved.
