Няма заглавие...
***
Черни накити накичвам,
черни дрехи си обличам,
черен грим нанасям
и към Бога произнасям:
Защо, Господи, причини ми това,
остави ми само сълзи и самота,
от хиляди спомени пробудена,
в мене да тежи… мене да убива?
Защо жесток си сега?
С какво заслужих това?
С какво заслужих да ме боли
и да лея горчиви сълзи?
Сълзите самотни, бисери кристални.
Сълзи мизерници… невиждани.
Сълзи празни, неизплакани…
Сълзите – думите ми неизказани..
И господ отговори ми така:
Момиче малко, не плачи…
ще срещнеш друг, за него не тъжи...
В живота е така... губим всичко ценно на света!
© Дарк Стефанова All rights reserved.
