Нямах смелост
Животът ми беше изпълнен с горчивина, да погледнеш часовника и да знаеш, че следващия час ще бъде като предишния, че утрешния ден ще бъде толкова празен като днешния. Но един светъл лъч с образа на жена ме извади от летаргията, този лъч беше ти. Ти озари с красотата си моя живот, минутите ми се сториха часове, докато събирах смелост да те заговоря, не успях. Ние, мъжете, се чувстваме нищожни пред една богиня.
Пиша това, защото нито нощта, нито утринта на новия ден не успяха да ми вдъхнат нужната смелост, за да застана пред твоята ослепителна красота.
© Емил Богданов All rights reserved.
