May 9, 2009, 1:08 PM

Нямам сили 

  Poetry » Other
789 0 2

Нямам сили

 

В плен на смъртоносно отчаяние

съдбата държи моята душа.

Ти си далеч. Това е мрачно изтезание.

Въпрос: "Умря ли любовта?" Крещя.

 

Скреж залива цялото ми тяло

и не позволява да те видя.

От тъга сърцето ми е почерняло

и надеждата вече онемя.

 

Не остана и капчица от моята воля.

Напусна ме мощта.

Вече нямам сили да се боря,

нито пък да шепна молитви в нощта...

© Армагедон All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ела! Стопли леда с надеждата на чакано посрещане. И посегни над тъжните неща със стих разгърнал любовта- вълшебен е и пие се против премръзване... Минутите ще станат дни, а после пак ще заживееш, но днес от разстояния боли... пиши- ще оцелееш!
  • И в тишината се намират думи.. А надеждата-не й позволявай да замлъква..
Random works
: ??:??