О, пропуснах!
Не е коса,
а дива свила,
прекрасни рамене
обвила.
Не е уста –
развихрена жарава,
с искрящи въглени
и ...накалява.
Не са очи –
планински езера,
със цвят на лято
и ..страстта.
Не са и вежди,
тънки, вити,
а слънчеви копнежи
там укрити.
Пропуснах
луничките да опиша,
без тях стиха ми
...ще издиша.
Извинявайте!
© Мери Попинз All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
