О, пропуснах!
Не е коса,
а дива свила,
прекрасни рамене
обвила.
Не е уста –
развихрена жарава,
с искрящи въглени
и ...накалява.
Не са очи –
планински езера,
със цвят на лято
и ..страстта.
Не са и вежди,
тънки, вити,
а слънчеви копнежи
там укрити.
Пропуснах
луничките да опиша,
без тях стиха ми
...ще издиша.
Извинявайте!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мери Попинз Todos los derechos reservados
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
