Jan 21, 2008, 8:34 PM

Обесена ядка с мащерка

  Poetry
1K 0 3

Ако всяка една ядка реши да се обеси,

ще накърни гордостта на ореха,

защото той не се е сетил пръв.

Ако сърцето на една бухтичка се окървави

като това на кипящ чайник,

то голямата палачинка на земята ще загори от мъка.

И после ще ми говорят, разните му там поети,

че светът е е само рози и любов...

Пък аз ще им отвърна - Клетници!

Аман от люти шипки без самардала!

А те ще се погледнат смутено,

неразбиращо какво им казвам,

няма начин - туй е то - 

безкрайното мълчание на четирилстната детелина,

танцуваща гьобеци върху Хендел! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан All rights reserved.

Comments

Comments

  • самардалата е подправка за картофи основно...
  • Одобрявам, да, че и потърсих други твои, но не намерих.
    /само оправи 'четерилИстна'/
  • И аз не разбрах какво казваш

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...