Jun 20, 2008, 8:09 PM

Обеща да ме научиш да обичам

  Poetry » Love
1K 0 10

В твоите граници разливам
моята безкрайност...
От твоя въздух отпивам
всяка глътка всеотдайност...

 

Твоите проблясъци
са моите сенки...
 Твоите пясъци
прегръщам с моите вълни...

 

Виждам нещо удивително в теб -
може би всичко, което съм и ме е страх  да покажа...
Не искам да приличам на теб -
демон, тъй очарователен в лиричната си тайна...

 

Твоя образ във вятър превърнах,
ти ми нарисува нощен портрет.
На  всичко,  което поиска, отвърнах,
сякаш пишем поредния си нереален завет...

 

Твоите граници пресичам...
Някъде във времето ще сме едно.
Може и да се науча да обичам,
обеща да ме научиш. Дано!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...