Dec 31, 2007, 9:08 AM

Обещание

Poetry » Love

827 0 13

Обещание

Подаде ми рака,
когато бях долу в калта.

Даде ми аспирин,
за махмурлук непоносим.

Нахрани ме, когато бях гладен,
търпеше ме, когато бях гаден.

Намери ме, когато бях сам.
Подкрепи ме, когато бях пиян.

Почука на моята врата,
когато се бях скрил от света.

А за търпеливата ти нежна доброта,
само мога с любов да се отплатя.

Но от пламъците на горящата ми душа в ада,
за теб любима, аз свещ ще запаля.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

venus (Вечерница или Зорница)

...Пази я! Истинското рядко се повтаря...

2008-01-02T11:32:29+02:00
Индиана (Криси)

Чудесен стих, прекрасна отплата! Бъди жив и здрав, Алекс, много обич, късмет и сполука!!!

2007-12-31T14:24:04+02:00
vitaniya (Таня Цветанова)

Алекс, поредната ти страхотия!

2007-12-31T14:01:14+02:00
Nella_gold (Нели )

Пламък и огън, буен, си ти , Алекс!

2007-12-31T13:30:51+02:00
blackberry (Александра Михалева)

Браво, Алекс! Стиховете ти ме докосват!

2007-12-31T12:47:28+02:00