Обет
За тебе, сине, всеки ден тъжа,
за неразцъфналата крехка младост,
за тази непораснала съдба
избрала да те грабне сляпо.
За всеки миг без топлия ти глас,
за слънчевият лик така усмихнат,
за звънкият ти неподправен смях,
без който аз завинаги притихнах.
В душата ми настъпи тишина,
болят сълзите скрити надълбоко,
докосващи те само във съня,
приели, че в света си им наоколо.
Опитвам и за двама да горя,
да дишам, да обичам, да копнея,
да сбъдна, рожбо, майчина мечта-
и в друг живот в ръце да те люлея.
Обет ти давам днес пред паметта,
не ще допусна враг да те подмами.
О, чуй ме, Боже! Дай ми светлина,
да излекувам кървавите рани.
© Таня Мезева All rights reserved.
