ОБИЧ
/ на децата ми-с обич !/
ВАЛИ, А АЗ СЪМ ЛУДА И ВЪРВЯ,
ПО МЕНЕ СТЪПЯ ДЪЩЕРЯ МИ.
ВЕЧЕРНО Е, ПРЕДЗИМНО И Е ХЛАД,
А ДУШАТА МИ Е ТОПЛО ЛЯТО!
ПОЛИТАМ! НАГОРЕ НЕБЕТО СЕ РАЗТВАРЯ.
КАК РОХКО Е СРЕД ОБЛАЦИ ИЗПРАНИ.
НА ЧИСТО СЪМ! ГРЪБНАКЪТ Е ИЗПРАВЕН
СЛЕД ТОЛКОЗ МИНАЛИ БЕДИ. И АЗ ЛЕТЯ,
ИЗЧИСТИЛА ОТРОВАТА ОТ МЕНЕ. СЕГА СЪМ ДЕН
И БИЛЕ СЪМ, ВОДА И ПЪТ. СЕГА СМЕ
САМО АЗ И ТЕ - САМИ! ДЪЖДЪТ ЗАСПА.
ДАНО ПЪК УТРЕ СНЯГ ДА МЕ СЪБУДИ!
© Женина Богданова All rights reserved.
