smile77 (Дарина Дякова) smile77 (Дарина Дякова)
17
Apr 14, 2008, 8:37 AM

Обич

  Poetry » Love
742 0 1
Не си мисли,
че лесно ще ме хванеш.
Невидима изчезвам сутринта.
Ти луд ли си
вятъра да гониш,
лъчи да галиш
със ръка.
Не се опитвай!
Няма да ме стигнеш.
Видение не се лови
в съня.
Дори когато вечер
ме прегръщаш,
стопявам се
и стеля пепелта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дарина Дякова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0